много скоро навиците ще измрат

уникален гост разпространява/разпродава лятото
приемем че защото искаш
а не защото трябва
е ново-старо упование
подмяна на реалните емоции
(колкото да Е)
не ми харесва да се обяснявам
и за кой ли път:
много скоро навиците ще измрат
нищото не казва и
предполага ли тълкуване
дали е знак
интерпретиран
едва ли
цял остава част или чист от отношение

и латино не харесвам
състоянието на блаженство е океан на нормата
(свещен ли е големият Оргазъм)
или приближен

зъбите ми почерняват и

начинанието се полюшва над изтънялата
прозрачност
опипва сънната артерия на тишината
и като недоразпалена симптоматичност
открехва пропастта към вероятностите

изкуственост като сънуване
прегръща ор(т)ографията на посоката
докато халото ми посивява и
стъклените му отблясъци
като задавени светкавици
присветват по чертите на умората
и прокървяват крясъци
по зеленикавите преходи на отстояването

отровата която нося е повърхността
на този повей
съцветието му ехти от комбинации
и очите ми полепват
по избледняващата множественост

натюрморт с време

не можеш да го притежаваш
преди да се научиш да забравяш
или да съпоставяш
”кармин” и ”рядка кръв”
(както и да ”придобиваш стил”)
когато ”твърдо”-то e
безличното безкористно

дали по вените му
в ”синя рамка” и без пръсти
ще прoтичат велатурите ми

нищото само по себе си

НЕ изобразява

нито означава

което би очаквал да се прояви

клатушкащата се основа

по повърхността на смисъла

от другата страна на сливането

богът-унищожител е ‘начало’-то

(процесът е изопачаване)

вменено

отпреди окото на медуза

да предопределя случването

доколкото целта е на прибавям

умело подносите с приношения
моля

“Beati possidentes…”))

хрущи под зъбите ми
стъклото от предишни пребивавания
и образът Му в чистата вода е
колкото
да се разтегнеш по устните на вятър
от високите места

изложените по случайни убеждения
и състояния
на обезобразените
нарязани числа от чиста бяла кост

като невинност от епохата на мъдростта

излизам от живота си и
чувам разстоянието да подрежда
фигурите си по жиците

край второто дърво

и сподавеният вой на нежеланието
да постулира
единство в множесвото
до дълбочините на зелената вода
ако другият ги доубие

изпълнените с липса притежания

след като сме се нахранили
със съсиреци от Неговата кръв
и разсъмването е замръзнало на локви
по възможностите на
до дъното на овластените петна

не мога да се примиря че
дълбочините Му полепват по неканени
съновидения
сребристо_сини_те минават
от другата страна на чернотата и
проумяват истината едва когато
ги унищожиш

очите ми потъват във властта която си
въобразявам
отвън
както същностите се налагат и

”когато дойдеше тържеството
и беше напълнял
го убиваха, разпорваха го и го изяждаха,
като правеха от него
тържествено жертвоприношение.”

--------------------------------------

като стрели за арбалета ми ))

„блажени са мъртвите, върху които пада дъжд.”

са причинностите по високите и резки звуци

на въображението и плътността на отразеното

с всичките си нелогичности да се повтарят по

несъстоятелността на илюзорната представа

и самомнителността на пандемониума

застинал в егоизма на доброто с

основание за пренаселеност по осъзнатото и

асоциативност на дедукцията

предизвикала смъртта на закономерностите

и изплъзващите се непоследователности

да се задържам в залеза на царската звезда и

пред собствените си последици

на абсорбиран в изначалната си подлост от

последното на подредеността

през нечестността на дребно и малодушие

в съчувствието колкото да сменям кожите си

в свещената зараза на докосването

талантлив и схоластичен

"ритмично неравномерен" или "the innocence has gone..."))

в индивидуално смесване на осъдителното на
пренебрежение
и присмех отвращение на превратностите
от предпочитания и

тайнственото и нелепото във възлите по нишките
на завистта
и обичайните ми слабости преди да се изгубиш в
навиците си

навличам възпалението на мигриращото въплъщение
в
завихреностите по себе си да сублимира
продължителното и

ненавиждам отражението си и разликите му да се
надиплят в
хоризонти по лицето ми да преименуват
неподдаващите се

колкото да се откупиш с очевидното все повече един
от тях
рисувам белезите си по принципите на
излишните неща

и усета за незавидност когато съм готов да различа
цената
на зависимостите изтеглени от чиста бяла пръст
доколкото