tag:blogger.com,1999:blog-4803265964500390992011-07-08T01:17:42.297-07:00atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.comBlogger351100tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-87961056120663634592010-02-16T11:58:00.000-08:002010-02-18T14:21:57.156-08:00много скоро навиците ще измрат<br /><br />уникален гост разпространява/разпродава лятото<br />приемем че защото искаш <br />а не защото трябва<br />е ново-старо упование<br />подмяна на реалните емоции<br />(колкото да Е)<br />не ми харесва да се обяснявам<br />и за кой ли път:<br />много скоро навиците ще измрат<br />нищото не казва и<br />предполага ли тълкуване<br />дали е знак<br />интерпретиран<br />едва ли <br />цял остава част или чист от отношение<br /><br />и латино не харесвам <br />състоянието на блаженство е океан на нормата<br />(свещен ли е големият Оргазъм)<br />или приближен<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-8796105612066363459?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-57283832458362716292010-01-23T13:01:00.000-08:002010-04-17T10:31:19.837-07:00зъбите ми почерняват и<br /><br />начинанието се полюшва над изтънялата<br />прозрачност<br />опипва сънната артерия на тишината<br />и като недоразпалена симптоматичност<br />открехва пропастта към вероятностите<br /><br />изкуственост като сънуване<br />прегръща ор(т)ографията на посоката<br />докато халото ми посивява и <br />стъклените му отблясъци <br />като задавени светкавици<br />присветват по чертите на умората <br />и прокървяват крясъци<br />по зеленикавите преходи на отстояването<br /><br />отровата която нося е повърхността <br />на този повей<br />съцветието му ехти от комбинации<br />и очите ми полепват <br />по избледняващата множественост<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5728383245836271629?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-71654240213445796762008-06-26T11:57:00.000-07:002008-06-26T13:47:17.815-07:00<span style="font-family:verdana;">натюрморт с време<br /><br />не можеш да го притежаваш<br />преди да се научиш да забравяш<br />или да съпоставяш </span><br /><span style="font-family:verdana;">”кармин” и ”рядка кръв”<br />(както и да ”придобиваш стил”)<br />когато ”твърдо”-то e<br />безличното безкористно<br /><br />дали по вените му<br />в ”синя рамка” и без пръсти<br />ще прoтичат велатурите ми</span><br /><span style="font-family:verdana;"><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-7165424021344579676?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-71322908920043411692008-06-04T11:35:00.000-07:002008-06-04T11:42:51.894-07:00<span style="font-family:verdana;">нищото само по себе си<br /><br />НЕ изобразява<br /><br />нито означава<br /><br />което би очаквал да се прояви<br /><br />клатушкащата се основа<br /><br />по повърхността на смисъла<br /><br />от другата страна на сливането<br /><br />богът-унищожител е ‘начало’-то<br /><br />(процесът е изопачаване)<br /><br />вменено<br /><br />отпреди окото на медуза<br /><br />да предопределя случването<br /><br />доколкото целта е на прибавям</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-7132290892004341169?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-80545550707986715982008-02-07T04:42:00.000-08:002008-02-07T04:44:50.039-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_hsly9vQwdVc/R6r9JufdoHI/AAAAAAAAAQE/91OBhuVb75c/s1600-h/P-2-C.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5164218266274340978" style="CURSOR: hand" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_hsly9vQwdVc/R6r9JufdoHI/AAAAAAAAAQE/91OBhuVb75c/s320/P-2-C.jpg" border="0" /></a><br /><div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-8054555070798671598?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-55252437245201456592008-02-04T11:16:00.000-08:002008-02-04T11:17:02.714-08:00<span style="font-family:verdana;">умело подносите с приношения<br />моля<br /><br /><em>“Beati possidentes…”))</em><br /><br />хрущи под зъбите ми<br />стъклото от предишни пребивавания<br />и образът Му в чистата вода е<br />колкото<br />да се разтегнеш по устните на вятър <br />от високите места<br /><br />изложените по случайни убеждения<br />и състояния<br />на обезобразените<br />нарязани числа от чиста бяла кост<br /><br />като невинност от епохата на мъдростта<br /><br />излизам от живота си и<br />чувам разстоянието да подрежда<br />фигурите си по жиците<br /><br />край второто дърво<br /><br />и сподавеният вой на нежеланието<br />да постулира <br />единство в множесвото<br />до дълбочините на зелената вода<br />ако другият ги доубие<br /><br />изпълнените с липса притежания<br /><br />след като сме се нахранили<br />със съсиреци от Неговата кръв<br />и разсъмването е замръзнало на локви<br />по възможностите на<br />до дъното на овластените петна<br /><br />не мога да се примиря че<br />дълбочините Му полепват по неканени<br />съновидения<br />сребристо_сини_те минават<br />от другата страна на чернотата и<br />проумяват истината едва когато<br />ги унищожиш<br /><br />очите ми потъват във властта която си<br />въобразявам<br />отвън<br />както същностите се налагат и<br /><br />”когато дойдеше тържеството<br />и беше напълнял<br />го убиваха, разпорваха го и го изяждаха,<br />като правеха от него<br />тържествено жертвоприношение.”<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------------<br /></span><br />като стрели за арбалета ми ))<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>„блажени са мъртвите, върху които пада дъжд.”<br /><br /></em>са причинностите по високите и резки звуци<br /><br />на въображението и плътността на отразеното<br /><br />с всичките си нелогичности да се повтарят по<br /><br />несъстоятелността на илюзорната представа<br /><br />и самомнителността на пандемониума<br /><br />застинал в егоизма на доброто с<br /><br />основание за пренаселеност по осъзнатото и<br /><br />асоциативност на дедукцията<br /><br />предизвикала смъртта на закономерностите<br /><br />и изплъзващите се непоследователности<br /><br />да се задържам в залеза на царската звезда и<br /><br />пред собствените си последици<br /><br />на абсорбиран в изначалната си подлост от<br /><br />последното на подредеността<br /><br />през нечестността на дребно и малодушие<br /><br />в съчувствието колкото да сменям кожите си<br /><br />в свещената зараза на докосването<br /> </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5525243724520145659?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-7890427832004360142008-02-04T11:14:00.000-08:002008-02-04T11:15:22.781-08:00<span style="font-family:verdana;">талантлив и схоластичен<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>"ритмично неравномерен" или "the innocence has gone..."))<br /><br /></em>в индивидуално смесване на осъдителното на<br />пренебрежение<br />и присмех отвращение на превратностите<br />от предпочитания и<br /><br />тайнственото и нелепото във възлите по нишките<br />на завистта<br />и обичайните ми слабости преди да се изгубиш в<br />навиците си<br /><br />навличам възпалението на мигриращото въплъщение<br />в <br />завихреностите по себе си да сублимира<br />продължителното и<br /><br />ненавиждам отражението си и разликите му да се<br />надиплят в<br />хоризонти по лицето ми да преименуват<br />неподдаващите се<br /><br />колкото да се откупиш с очевидното все повече един<br />от тях<br />рисувам белезите си по принципите на<br />излишните неща<br /><br />и усета за незавидност когато съм готов да различа<br />цената <br />на зависимостите изтеглени от чиста бяла пръст<br />доколкото</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-789042783200436014?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-48358126400735159002008-02-04T11:10:00.000-08:002008-02-04T11:52:35.697-08:00<span style="font-family:verdana;">арахна<br /><br />справедливост е ярката земя<br />сякаш пурпурна от продължителност и<br />степенувана непогрешимост<br /><br />вдлъбнатина по пътя на отишла си<br />въплътена в предстояща вярност фигура<br />от фугата на изранена нежност и<br />примеси от жаждата на речни разливи<br /><br />“ще бъда там!”<br />когато по структурата на ръба съм<br />венецианска живопис<br />с архитектоника в<br />патетичната сингония<br />пентагонална като изворите на живот<br />повторени от нищото на<br />несъществуващ принос<br /><br />и същата причинна сила<br />повежда камъните в кръг и<br />остракира името ми<br />дълбоки ли са стигмите<br />отново пет<br />разцъфнали плътта Му<br />/толкоз за Мантеня/<br /><br />а лицата са гримаси от боси ходила<br />инкрустирани с години от миражи<br />по търкалящи се погледи<br />покаялите се отново<br />много ли са пет<br />когато ни отвеждат с преждевременна грижовност<br /><br />“не съм съгласен!”<br />като блуден син е парцалив синтаксисът ми<br />ограниченията са<br />моделирана илюзия в градация<br />преливаща по същността на сенките<br />до моето лице<br /><br />ерозирала до пурпура на непрогледност<br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-4835812640073515900?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-69204830943491076292008-02-04T11:05:00.000-08:002008-02-04T11:55:27.869-08:00<span style="font-family:verdana;">( NOBLESS OBLIGE )<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>“… по един дълъг път от нищо към нищо.”<br /></em><br />да пощадиш единствено<br />и да разрушиш достойнството на<br />символи и случвания<br /><br />до смъртта на смътното<br />в най-отдалечените си точки и<br />очертаващите се все още там<br />предопределености<br /><br />неоснователни на норми или<br />жертвоприношения<br />за доброто здраве на глупостта и<br />егоизма и<br /><br />определените на непрекъснат досег<br />посоки<br />пропищяват в стaвите на нищото<br />с кристалите на образи<br />и сдържаности<br /><br />по законите на прилепчивостта<br /><br />и понякога избират<br />не този който ги отбягва<br /><br />в извлечени през погледите им<br />съприкосновения и всички времена и<br /><br />удоволствия на мрежата<br />в които ги е хванало нарастването<br /><br />в прекомерното на онзи<br />който се стреми<br />да произлезе от безкрайността<br /><br />изгубените в същността на другия<br />все някога ще изпълзят<br />в меандрите<br />на пожълтелите си хоризонти<br /><br />и на придобиването<br /><br /><em><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------</span></em><br /><br />“EDEM DAS SEINE”<br /></span><span style="font-family:verdana;"><em><br />”думите не действат благотворно”<br />на тайния смисъл”</em><br /><br />поредният потоп не е властта<br />която притежавам<br /><br />не е и власт на стичащите се<br />по другата причина обсесивности<br /><br />все толкова определен<br />по целомъдрието<br /><br />на непроницаеми инстинктите са<br />удивително непоследователни<br /><br />но е обясним пресеченият връх<br />на отражението ми<br /><br />до великолепието на едно<br />предвкусване<br /><br />плодът наречен по отвесните скали<br />бил очевидността на случването<br /><br />мъртви в сенките си са<br />полепналите песъчинки<br /><br />може би реалността<br />по дланите ми<br /><br />докъдето се простираме<br />през бездните си</span><br /><br /><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------<br /></span><br />по периферията на ”виреене”<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>”всяко нещо неминуемо се променя когато го изречеш”<br /></em><br />суетен съм в страха си от пощада<br />колкото е деликатно<br />в равновесието си<br />неминуемото<br /><br />когато сенките му отразяват<br />стремежа да се потопиш<br />в пренебрежение или<br /><br />под товар от пръст<br />стъпките ми са злокобни<br /><br />като парчето кост<br />в ръце на заклинател<br /><br />в съотношението на грижовност<br />от произход до преклонение<br /><br />но не и съответствие е<br /><br />перфектността в преобразяването<br />с последствия за яркост<br />през която преминават тези<br />за които е сърцето ми<br /><br />в навика си да изяждат боговете си<br /><br />до другия си край<br /><br />после вдишвам<br />по-несигурни неща<br />осакатени прекомерно<br />преди да върнат на лицата си<br />залеза по подразбиране и<br /><br />само (в смисъл на) унищожение</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-6920483094349107629?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-49565524141948727872008-02-04T10:39:00.000-08:002008-02-04T10:40:21.573-08:00<span style="font-family:verdana;">в процепа от без причинност<br /><br />избирам<br />по търкалящите се нагоре камъни<br />сляпо между много равни<br />категоричностите<br />от които се нуждаеш<br /><br />в стъпките ми се събира вечност<br /><br />по мандибулата и<br />наболата безкрайност<br />настръхва в<br />жадния покой на състоянието<br /><br />- коси и мозък по стените ми -<br /><br />където се стеснявам публично<br />в горчивото<br />на рибите да знаят че<br /><br />провлечените писъци<br />на цветовете<br />завладяват<br />неохотата от окончания<br />по заледените ми територии<br /><br />в тази нужда<br />нежностите ме изрязват<br />като цифра<br />и проблясват в мислите ми<br />с измамността<br />на посребрените си люспи<br /><br />стъпил на крилата си<br /><br />изсветлявам в сгърчената<br />сянка на<br />разбитите в очите призми<br /><br />ярко жълта е пепелта по дъното ми<br /><br />в плитчините ми израстват нокти<br /><br />и петната ми се пълнят с кръв<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------<br /></span><br />не само в крайното<br /><br />е коничен улеят на вкочаняване<br /><br />почерняват пясъците ми от трупове<br /><br />и съдържимото е само<br />в моите очи<br />обгорели от проблясъците им<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------</span><br /><br />агрегатно стстояние на угризение и<br /><br />единствено реалността изтласква<br />призрачното към прозрачност<br /><br />и съчувства на овещественото<br /><br />във възможността си да премахва<br />парадигмите високомерие<br /><br />приведена реката се страхува<br />от завръщане<br /><br />макар да не е същото<br />с известен смисъл на залозите<br /><br />до края в изра/в/няването<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------<br /></span><br />страхът да се уподобиш<br /><br />не е потребност от утеха<br />тласкана от неохотата но<br />да си взет на заем<br /><br />срщу това да вземеш е<br />предусет за отвращение<br />пропуснат<br />с онзи странен вкус<br />сдъвкан от нещата<br />последвани в себе си<br /><br />мразен от болката<br />от същата жажда<br />от същото недоразумение<br /><br />винаги все същото очарование<br />тече през екстаза на<br />ставите ти<br /><br />в сянката на всеки камък<br />зъзне смисъл на<br />тягостното<br />отпуснато в ръцете<br />на сиянието<br /><br />унизяващо georges de la tour<br /><br />припламват коленете ти в<br />caput mortuum –<br />кафявото<br />червенее с особен гланц<br /><br />огледало на чернотата<br /><br />дъждът от картини проклина<br />бездната си</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-4956552414194872787?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-90123743172809153442008-02-04T10:37:00.001-08:002008-02-04T10:37:48.966-08:00<span style="font-family:verdana;">горестта е гордостта на нищетата<br /><br />осквернена от необходимостта<br />да те намеря<br /><br />все още съм изправен<br />но си дадох думите на невъзможното<br /><br />и не мога да се събера<br />доколкото съм във властта на всеки<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------<br /></span><br />в опит за убийство<br /><br />като хистаминови искри<br />гравитационните вълни<br />просъскват в тъмнината ми<br /><br />иронията от оптически илюзии<br />избухва по лицето на<br />гротескно притежание<br /><br />уловена не насилствена<br />безкористностност<br /><br />в черната ти сверлина<br />по раменете ми</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-9012374317280915344?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-34168295350491695072008-02-04T10:31:00.000-08:002008-02-04T11:54:13.804-08:00<span style="font-family:verdana;">помолих за мнение шанса<br /><br />(не за обяснение или за разбиране)<br /><br />а това че съм пробил<br />острия му блудкав вкус<br />с усещането за пречупване<br />пак е трудно да ме носиш<br />но<br />по-ентусиазиран съм през<br />гневните си паузи<br />през онзи сън накъсал дните<br />като несвързана учтивост<br />от същата порочна точка<br />“Небесната и Земната Любов”<br />ангажираща ме<br />с хомогенност<br />от ненужни съответствия и<br />натрошени погледи<br /><br />(провиснал съм в беззъбата<br />усмивка<br />с която ‘екзоплазмените’ пръсти<br />изгарят в синини от пламък)<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------------<br /></span><br />apocalipto<br /><br /><em>"when the end comes, not everyone is ready to go"</em><br /><br />не можах да се прережа<br />на никоя от междините по<br />мраморните пръсти на колоните<br /><br />издрасквам с нокти името си в канелюри<br />и в пурпурната непрогледност<br />зелените петна коагулират<br />по възвишения от изпонадрана плът<br /><br /><br />гъвкава и суха е кръвта ми<br />преди да я накъса кръговратът<br />на глътки<br />по теснините някога съм бил плътта на<br />мраморните им тела<br /><br />липсващите нокти на изтрити пръсти<br /><br />по мрамора от пръските им изпълзява жажда и<br />инфектира<br />петната ми със завист<br /><br />колоните с издраскани очи са умъртвени спомени<br />от фотографии на нищото<br /><br />на мехурите от скруполи по ходилата ми<br /><br />на онова което го е нямало да свърши<br /><br />разпределен по края на причините<br />като затлачено море са вените ми<br />и амплитудите на търсенето са<br />нарязани на кубчета по дъното на чувствата<br /><br />метаморфозирали вторично<br /><br />от това да съм заслужил любовта си<br />залутан при изгубените вещества<br />в стаята на безобразни носове<br />растат очите ми<br />и реката става по-зеленa</span><br /></span><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-3416829535049169507?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-49143112808861580522008-02-03T07:18:00.000-08:002008-02-03T07:23:05.654-08:00<span style="font-family:verdana;">голият диагонал на пейзажа<br /><br />е неспокойствие за хоризонта<br />еректирал и лютив<br />облегнат в склона на най-резкия контур<br />втвърден от гъвкавата линия<br />растяща в подножието му<br />сякаш прави сянка на причудливия профил<br />от заоблености<br />(плавни и струящи<br />границите ми се стичат<br />в очертанието на изискаността ти)<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------------<br /></span><br />с приближаването към центъра<br /><br />колоритът откроява обособяване<br />в зелените ивици на примирението<br />които постепенно обгръщат острото чувство<br />на индивидуалност<br />недоверчиво нагарчащо през тънкия процеп<br />на безмълвието<br />с изящния си профил предхождащ сложната<br />три четвърти извивка на голия релеф<br />обездвижен от злонамереността<br />на единното цяло<br />губещо своя символичен подтекст<br />в реалния си облик<br />поднесен в жертва на първите редове<br />на последователност<br />от широката лента на далечен<br />морски пейзаж със скалист бряг<br />и небе от недостатъци<br />без да ни принадлежат<br />високи като планините<br />чиято аристократичност<br />не са нечия противоположност<br />а противоречиво продължение<br />на червеникаво розовите нюанси<br />степенувани до непроницаема наситеност<br />жадно заслушани в мнителност<br />която моделира тялото на насъщния начин<br />и мотивира изискаността<br />с усещането за нещо недоизказано<br />като водна статуя застинала в центъра на<br />гравитацията ми<br />ангажираща ме със съответната непроходимост<br />в очакване за реципрочност<br /><br />и широка арка на непредвидимостта<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------<br /></span><br />като скалист бряг<br /><br />от застинал в далечината пейзаж<br />пропадам в огледален дъжд<br />от ледени слънца<br />по външните стени на влажен климат<br />съм<br />дорийски ордер<br />с перспективни нарушения<br />в архитектониката на пространството и<br />илюзорни персонажи<br />между илюзорните триглифи по метопите<br />отместват<br />лаконичността в характера на мисленето<br />ми<br />с хаотичната си линия<br />на обобщение и<br />всевъзможни аналогии<br />с платно на късен Тициан или<br />Разпятия по Юон<br />в окървавената “ни цялост<br />без разкъсвания”<br />и повяхнали респекти<br />интелектуално забавление е<br />подкожната спринцовка от<br />легнала фигура<br /># 2<br />на Франсис Бейкън<br /><br />Francis Bacon's<br />Version No. 2 of Lying Figure<br />With Hypodermic Syringe 1968<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------------------<br /></span><br />поради сходството му с името на лавъра<br /><br />чужда му е сервилността на образа<br />полепнала по външната страна на думите<br />в словата на задъхан бяг<br />с метафора за разстоянието<br />забило клюн в представите на мрака<br /><br />гладки дълги тънки косми<br />прорастват в склерите ми<br />и през звученето на зачервените очи<br />пробиват задлъжнялостта в устата<br />на пространството<br />и “колебливата ни цялост” се разтича<br />по брадичката на основанието за<br />последователност и дълбочина<br /><br />чужда му е външността на думите<br />славата като задъхан бряг<br />с метастази<br />разточителни на плът<br />по път изкачващ името на залеза<br />през стръмното на локвите<br />които съпровождат разширените зеници<br />в паралакса на усилия<br />закрити от широкия ръкав<br />на закърняла мнителност<br /><br />стръмни са очите ми <br />наемните убийци часовете<br />са настръхнали по почернелите му устни<br />и с непринуденост на ползата<br />повличат субективната пейзажност<br />към депресия<br />от непорочността да съм определен характер<br />в мисъл за която предполагаме<br />или можем да приемем<br />интелектуалните заоблености<br />в поредната манипулация<br />на отстоянието<br />само по паралела на затишието<br /></span><br /><span style="font-family:verdana;"><br /></span><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-4914311280886158052?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-69462761040057373802008-02-03T07:14:00.000-08:002008-02-03T07:17:48.945-08:00<span style="font-family:verdana;">гади ми се от този шибан свят<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>Dear god can you climb up that tree,<br />MEAT in the shape of a't'<br />М.М.<br /><br /></em>искам го на срички по бронхите от състрадание<br />да бъда под на предварителното<br /><br />безхаберност за повърхностите му<br />и възпалението на течение<br /><br />преди да съм опрял чело в пустинноста си<br />в случаите на бълнуване все пак<br /><br />по няколко различен и<br />в анфас на островърхата пейзажна задлъжнялост или<br /><br />натюрморт от предпочетени вальори<br />на цветове и състояния<br /><br />чието позлатяване не съм признавал или сълзите на<br />необоснован копнеж<br /><br />по обезцветеността на хоризонта<br />изключващ всякаква надежда за умиращите<br /><br />без изобщо<br />да съм се докосвал до олтара с чашата лазур<br /><br />и разтворени в летливостта си<br />гниещи усмивки<br /><br />с които все така ще изтънявам<br />макар и плах<br /><br />в отблясъците отразена светлина когато<br />всичко е възможно по коридорите от подозрение и<br /><br />затвореният в матово стъкло инстинкт е<br />безсилие приспало мрака на безмълвността ми<br /><br />или безпокойството да вдишвам истината<br />като дългокрака птица<br /><br />обитаваща пространството от недостатъци по<br />лекомисленото тяло на прозрението<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------------<br /></span><br />порозовявам от страха си<br /></span><span style="font-family:verdana;"><em><br />“Dear god the paper says you were the king in the black<br />Limousine”<br /></em><br />като небе затворено от пристъпа ми<br />на вечерен вятър<br /><br />в неспособността на светлината да се примири<br />в лекомислените цветове на удивлението<br /><br />в следи подобни на писмо забравило лицето си<br />с което повече не разговарям<br /><br />в междината нетърпимост от<br />ходила и стъпки в унижението<br /><br />около центъра на тежестта ми<br />безкористното завладяваща безстрастно<br /><br />като тревожна птица превъзмогвам онази<br />зрителна измама от дълбочини<br /><br />захвърлени далече в бъдещето да<br />проявяват добросъвестност<br /><br />в обозначаването на предметите от хоризонта<br />като лечението за море без бреговете ми<br /><br />и отблясъци от интуитивни съображения<br />в целувката с вкуса на сперма<br /><br />тихо гръмнат и неискрено смирен<br />в надпис над деветата врата<br /><br />мога го единствено вбесен да изживявам<br />самосъжалението си през теб<br /><br />да се връщам като първата причина<br />в този свят обърнат в себе си<br /><br />и в омразата ми да съм жив<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------------------------<br /></span>предназначената причина е горчива (като злато) с оптиката си<br />на лято през октомври обладало поносимостта<br />в отговора “ще поискам” разпиляното по атоми и позитрони<br /><br />и гориста местността ще прокърви когато я погледне вечерта<br />с покълващи по кожата искри от безтегловни състояния<br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------------------------<br /></span><br />странното на вгорченото очарование<br /><br />все пак е жилище<br />затвърдил мечтите в течност с отстояние<br />от обнадеждеността<br />забравям го<br />но не прииждат новите аспекти<br />които няма да превръщам в<br />по-късни доводи на враждебността от независими решения<br />като вълни от общоприети основания<br />докато ще замръквам в качествата<br />аналогични на неочакван облик<br />в метафора за непрозрачен ден<br />замъглен като опушено стъкло<br />от чувствата които умът е предоставил<br />на душите осенени с идеята за безвъзвратност<br />и колебания<br />оформящи повърхности от спомени<br />по лишените от безтегловност асиметричности<br />на интимния ми живот </span><br /><br /><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------<br /></span><br />настоящето ни сполита отвътре<br /><br />когато върху еднаквото<br />безразличието се размива в розова локва<br />и няма нищо сигурно в<br />ивицата светлина над тях<br />приласкана от фамилиарността<br />на освободените мигове<br />на колебливостта<br />в апетита на въображението ми<br />утаено сякаш на дъното на тъгата<br />и под неудържимата му притегателна сила<br />прозира<br />архитектониката ми от оголени нерви<br />изящно изрязана<br />в размитите свойства<br />на основанията<br />защото се движат в по-висши сфери<br />поради което сме така взискателни<br />и си въобразяваме закъснението<br />като очарование с някои от<br />предишните си времена<br />да знаеш отвъд малкото истини<br />които произнасят несъстоялата се<br />симетричност на присъдата ми</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-6946276104005737380?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-52856206611639467672008-02-03T07:06:00.000-08:002008-02-03T07:12:10.755-08:00<span style="font-family:verdana;">безпризорната ми душа<br /><br /><em>weapon of choice</em><br /><br />си е чиста обида<br />за уютността на обитаването<br /><br />и камъка който не поддава<br />за да я приеме<br /><br />за абсидата в която се случват<br />недодяланите ми блянове и<br /><br />пробиват височините от<br />назидателни истини на любовта ми<br /><br />като религиозно чувство<br />чиято северна врата<br /><br />извежда на улица в която<br />нито веднаж не успях да прекрача<br /><br />в червеното е тъмно и<br />благородно от съприкосновението<br /><br />с постоянството на цветовете<br />необяснимо смутили хоризонтa<br /><br />в мислите над пропастта от<br />страстни седмици<br /><br />набраздяват небето ни<br />на неравномерни състояния<br /><br />розовеещи като одрасквания с нокът<br />и наслояват в основaтa ми<br /><br />пронизителната враждебност<br />на уловено насекомо<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------</span><br /><br />несъмнено<br /><br />колебанието не ми е приятел<br />макар с приветливите усмивки<br /><br />на странностите си<br />да осмисля дълбочините на залеза<br /><br />готов да затвори със слънчеви люспи<br />писъците на безмълвни птици<br /><br />в капките смола по прегръдката<br />от напрегнати мускули<br /><br />леко вдлъбнали небето в<br />неочакван порив да потърси път<br /><br />в геометрията на сърцето ми<br />променено с перспективата<br /><br />на разочаровани от синьото очи<br />лишени от необходимия ракурс<br /><br />на представата за неизбежност<br />като удари с чук по паметта ми<br /><br />събуждат тъмните петна на онзи<br />все така неясен копнеж<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------------</span><br /><br />понякога</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">въпреки интересите на суеверието</span><br /><span style="font-family:verdana;">гледам как дърветата с </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">неудовлетворена нежност </span><br /><span style="font-family:verdana;">потръпват от иронията в звука на</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">превъзмогната загриженост и</span><br /><span style="font-family:verdana;">се oбръщам към заплахата</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">докъдето си готов</span><br /><span style="font-family:verdana;">да изнесеш претенциите си</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">когато се оттегляш зад стена</span><br /><span style="font-family:verdana;">от липсващи очертания</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">и простираш мисълта си</span><br /><span style="font-family:verdana;">по пристъпите раздразнителност</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">и вдишваш яростта на вечерите</span><br /><span style="font-family:verdana;">сраснал се от лекомислие с</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">противоположностите си от </span><br /><span style="font-family:verdana;">естетически влечения</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">искам да изплюя паметта си</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------------</span><br /><br />като щастлива дума<br /><br /><em>любовен поздрав от елгар</em><br /><br />и съжали от скромност за<br />изтънчената форма<br />на тщеславието<br />илюстрация на последователни етапи<br />от саблезъбата<br />изящна<br />любознателна любезност<br />дано не завали от несвободните ни качества<br />не преминават линията с<br />концентрация на<br />очертанията<br />от причини<br />пораждали последици<br />с усещане за<br />твърд и влажен повей от предчувствия<br />за непокътнат изглед<br />от сътворението<br />тъжен е звукът му<br />като сейфора от сандро ди мариано<br />изнемогваща в сезон<br />по-силен от тревожен сън<br />забулен от мечтата<br />из която ще се реят нощите<br />от плътна светлина<br />изрязана<br />почувствана<br />предчувствана потребност<br />спомен за лицето ти<br /><br />защо животът е осеян с чудеса<br /><br />че някое от тях<br /><br />вълнувам го<br />неясно изразено<br />превъзмогване<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5285620661163946767?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-73203279305764278562008-02-03T07:01:00.000-08:002008-02-03T07:05:38.840-08:00<span style="font-family:verdana;">умората любов моя<br /><br />какво знаеш за умората<br />не е ли тя онова дългокосо чувство<br /><br />с оранжев панталон и синя блузка<br />което разтваря бедрата си<br /><br />за последното сърдечно всмукване<br />преди лампите да преосмислят деня<br /><br />вратата ще притворя мила моя<br />вратата към далечните звезди<br /><br />звездите ще простят това отплуване<br />събуждащо прокудени промени<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------------<br /></span><br />превръщам се<br /><br />за цял живот<br />в стъклото си<br />в безкръвна локва<br />става ми студено<br />невъзможното<br />засипвано<br />със споделена отговорност<br />от неудобството<br />да си пристигнал<br />под полунощната луна<br /><br />заекваща в прозорците<br /><br />бездънни<br />като очни кухини<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------<br /></span><br />започнах<br /><br />със спонтанноста<br />на нищетата<br />предпочитам я<br />откъсната<br />като присъда в повече<br />с очакване да закъснее<br />невинноста<br />на продължилата<br />еднопосочност<br />когато облаците<br />пушат с наковални<br />от микроскопични<br />ледени кристали<br />когато да си буден<br />все повече<br />тежи събуждането<br />и потъмнявам<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------</span><br /><br />може би съм<br /><br />влюбен като<br />слънчев часовник<br />който гледа<br />втренчено небето<br />докато ти<br />със цветовете си<br />преливаш<br />в сутрешния ми<br />ентусиазъм<br /><br />не умея<br />да се връщам<br />надалече<br /><br />ставаме меланхолични<br />или сме си огледалото<br /><br />по-точно е<br />доколко си<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------------------</span><br /><br /> и до най-мъничката гънка<br /><br /><em>"Dear god do you want to </em></span><br /><span style="font-family:verdana;"><em>TEAR YOUR KNUCKLES DOWN AND HOLD<br />YOURSELF"</em><br /><br />на моята душа<br />е мокро тялото ти<br /><br />дрезгаво от разстоянието<br />вкусно и ритмично окрилено<br /><br />докато единствено страхът ми<br />да пристигам<br /><br />заявява воля<br />недооценена в липсите си<br /><br />част от суша<br />с редки сръмнини и паметници<br /><br />преходната област<br />древна като другата река<br /><br />да мога да ти дам<br />вкуса на кръв<br /><br />каквато е солена тишината ми<br />с прогнозата да е традиция<br /><br />съюзът сключен<br />около тайната й да изтича<br /><br />в равноденствието<br />виж страхът ни как покълва<br /><br />в заразените с далекогледство<br />крачки да ни забранят<br /><br />когато сме следите им<br />със заплашителния тон<br /><br />да оцеляваме<br />в еуфория от безнадеждност<br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-7320327930576427856?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-75718515320809367402008-02-03T06:57:00.000-08:002008-02-03T07:01:16.427-08:00<span style="font-family:verdana;">избирам<br /><br />причините които ще събират<br />нощи<br />в мрежата на дните ни<br />откритите пространства <br />са зад нас<br />аромати жилят като спомени<br />устните на светлината<br />блуждаещи планети<br />овъглени от посоките<br />тлеем<br />в смесването<br />на инфлационните системи<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------</span><br /><br />до болка<br /><br />мечтая по кръга от звуци<br />на пречупени клавиши<br /><br />а в ненаситни цветове<br />недвусмислено<br /><br />и бавно натежава<br />прибоят на тревите<br /><br />с ласкавата недостъпност<br />на изгубената честота<br /><br />доколкото я носим<br />в комплексите от постоянство<br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;"><br />---------------------------------</span><br /><br />по края на сянката<br /><br />отваряме врати<br />не толкова от пясък<br />нещо по-неистинско<br />най-нежно за непостижимата<br />цена на пътя<br />прегръщам я<br />в категоричности<br />настървени от изписването<br />на това което<br />удължава прехода<br />и нощните самотни полети<br />в окото на циклопа<br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;"><br />----------------------------------</span><br /><br />любимият ми цвят<br /><br />е стиснал устните си<br />в толерантност<br />моя нежност<br /><br />днес е чуждо да съм жив<br /><br />и с непринуденост<br />от всички резултати<br />навиците ме втвърдяват<br />по южната страна<br />на побелели от концепции<br />артерии<br /><br />с твърди навици<br />тъгата ми е потъмняла<br />от събития<br /><br />и навън е безразсъдно<br /><br />като плътен монолог<br />в тъмни като завист коридори<br />с бликове от захабени острия<br />замахва<br />уязвимостта ми<br /><br />страхът ли е алтернатива<br />на предпазливите усилия<br /><br />твърдите тромпети<br />на гласа ти<br />натежават в жаждата ми<br /><br />колкото е пепелява<br />в задължителностите си<br />болката<br /><br />от цъфтящи материци<br />с изкривените от мнителност<br /> усмивки<br /><br />закономерно сенчести<br />като петната<br />в миг от другия адрес<br /><br />затъжил за ласката и́<br /><br />а не исках да е бяла<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------<br /></span><br />носталгичен<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>dare for more?<br /></em><br />“дъхът на зле прикритата<br />тревожност<br />догаря в костите ми”<br /><br />как не искам<br />да съм тук когато<br />отдалечеността е безметежна и<br />надвиснала от думи<br />с токовите линии<br />наставени в седловините<br /><br />бъбрековидни като<br />прилагателни<br /><br />хълмовете я сгъстяват<br />във въздушни храмове<br />с корони от триглифи и<br />метопи<br />фризове от равнини<br />затворили<br />отдалечени спомени пристигане<br /><br />цензурирани различно<br />но от днес по-млади<br /><br />старая се да се владея<br /><br />по надолу са пиластрите<br />с волюти<br />и огърлици от астрагали<br />разфасовали носталгията<br />по години<br />категорични като<br />талантлива и послушната<br />подсушена<br />искреност на сталактити<br /><br />старая се<br /><br />а животът - плитък проток<br />като свободен рок<br />е драматичен и<br /><br />макар и временно<br /><br />но в исторически<br />преоценени ценни тези<br />изложени в аспекти<br />черни от проценти<br />и ортодоксални<br />като резултатите ли сме<br />в единство изявени<br />синкретически<br />единствено</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><br /><span style="font-family:verdana;"> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-7571851532080936740?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-57091769511313398942008-02-03T06:55:00.000-08:002008-02-03T06:57:28.535-08:00<span style="font-family:verdana;">не знаеш името ми<br /><br />макар че в сенките<br />под гузните очи<br />на нашето спокойствие<br />ръждясват думите<br /><br />и раменете ми помръкват<br />в натрошеното стъкло<br />на въздуха<br />без нерви за причините<br /><br />когато няма стойности<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------</span><br /><br />ако тръгнем без посока<br /><br />времето ще е достатъчно<br />за обвинението<br /><br />във възможност<br />каквито ще са дните ни<br /><br />да мога да те видя<br />в светлината им<br /><br />обръщам се назад<br />и винаги е прекалено късно<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------<br /></span><br />чудесна къща<br /><br />и куполът гори за миг<br />от перкаляване<br /><br />когато знаеш името ми<br />не мога да те спра но<br /><br />санта мария дел фиоре<br />се римува с брунелески<br /><br />щом объркваш<br />богове и хора<br /><br />под прозорците на времето<br />макар че са приятели<br /><br />ще сбъднат и звездите<br />защото си<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------</span><br /><br />не говорихме<br /><br />имах малко време<br />поседях на прага ти<br />благославях те<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------<br /></span><br />този странен вкус<br /><br />остава артикулиран<br />на хоризонтални редове<br /><br />и в неочаквани ракурси<br />отразен<br /><br />от безпокойството<br />за автентичност<br /><br />гласът му зеленее<br />с неблагодарната ми памет<br /><br />и оцветява погледите<br />със възторзи<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------------</span><br /><br />не е лесно да заспиш<br /><br />опитвам се да не мисля<br />това е самото начало<br /><br />да умееш<br />настръхнал от чувствата<br /><br />в съня си<br />и в очите на мнозина<br /><br />да си неблагодарникът<br />от нощта на времето<br /><br />или пък съмнение<br />по наклон от светлина<br /><br />или мисълта на гарван<br />глозгащ костите ти<br /><br />когато ще те наблюдават<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------</span><br /><br />винаги<br /><br />изпиваме началото на сезона<br />преди началото на първата<br />и ето че харесвам<br />порочната издържливост<br />на физическата<br />денят е гъст<br />нощта не приближава<br />навътре е морето<br />вървим по<br />старо заздравяване<br />и влажни сънища<br />риби с копчета<br />не искаме да помним<br />че капаните ни обитават<br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5709176951131339894?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-14282367439315523532008-02-03T06:50:00.000-08:002008-02-03T06:54:09.285-08:00<span style="font-family:verdana;">задължителности<br /><br />като тичинков прашец<br />се ронят<br />както и да ги редиш<br />драскотините любов са<br />благодарност<br />за радостта<br />вината да е вещи и заслуги<br />доверието лък<br />за постижения<br />а подвигът е<br />мнение за неизбежното<br />когато целите<br />те злепоставят<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------</span><br /><br />високо<br /><br />в кулите от непокорство<br />денят преглъща<br />локвите<br />на настроението си<br />и уморен за да сияе<br />с ореол на ново увлечение<br />задъхва настоящето<br />в съвършенството си<br />на безоблачно небе<br /><br />когато имаме какво<br />да губим<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------<br /></span><br />варварите да останат<br /><br />как ли се отразява<br />на присъдата<br />логореята<br />от несъразмерни цели<br />и вариантите<br />да няма собственост<br />промяната<br />когато ни се случва<br />самоизпълняващото се<br />пророчество<br /><br />ако непрекъснато повтаряш<br />че нещо ще се случи<br />то се случва<br /><br />приемането е непълно<br /><br />ако се получи малко<br />без окончателен ефект<br />от друг<br />по-дълъг разговор<br />за нарушени текстове<br />и правила<br /><br />всички плащат<br />всяко нарушение<br /><br />ако няма граници<br />за факта<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------<br /></span><br />зеленото е веронезе<br /><br />достатъчно добро<br />за всяка смърт<br /><br />която с пръстите на лятото<br />заплита слънчеви петна<br /><br />в пътешествието<br />към реката<br /><br />доколкото сме сбор<br />от настоящето<br /><br />на минали неща<br />и грехове от недостъпност<br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;"><br />-------------------------</span><br /><br />време за умиране<br /><br />когато пристигнах за първи път<br />слънцето с дългите си зелени пръсти<br /><br />разресваше рутината от белези<br />по настръхналите ножици на цветовете<br /><br />в далечината сабите на ежедневието<br />потъмняваха от кръвта на пристрастени присъствия<br /><br />и хармонията все ти идва в повече<br />с уморените си върхове колкото и да ги преподреждаш<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------------------------------------------<br /></span><br />забравих че мълча<br /><br />и в шепота на облаците потопих ръце<br />докоснах мисълта<br /><br />все някога да продължа<br />през преспите от тишина<br /><br />и да простя надеждата на произвола<br />и страха че ще пристигам<br /><br />все в началото на самоличност<br />с окървавено постоянство<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------------<br /></span><br />не помня от кога съм<br /><br />започнал с правото<br />да бъда потвърден за сферите<br /><br />без ограничения<br />за външни белези<br /><br />и адаптация<br />в динамиката на случайното<br /><br />като гаранция за избор<br />на пристанище<br /><br />преди да видиш светлина<br />в разговор за отговорности<br /><br />с пространството<br />когато опитът не те променя<br /><br /> <span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------</span><br /><br />ще продължат ли<br /><br />сенките под гузните очи<br />на нашето спокойствие<br /><br />да инфилтрират полетите<br />на ръждиви погледи<br /><br />от есента на думите<br />с постоянството<br /><br />на преднамерена неискреност<br />рменете ми потръпват<br /><br />в натрошеното стъкло на въздуха<br />без нерви за причините<br /><br />когато нямат стойност<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------</span><br /><br />не знаеш името ми<br /><br />макар че в сенките<br />под гузните очи<br />на нашето спокойствие<br />ръждясват думите<br /><br />и раменете ми помръкват<br />в натрошеното стъкло<br />на въздуха<br />без нерви за причините<br /><br />когато няма стойности</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-1428236743931552353?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-89863949837677700302008-02-03T06:45:00.000-08:002008-02-03T06:49:19.393-08:00<span style="font-family:verdana;">не зная<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>“можеш ли да обичаш<br />ако не можеш да се понасяш”<br /></em><br />мои ли са думите<br />или упадък на връзка<br />просъществувала<br />в любезността<br />на поредния опит<br />за опитомяване<br />е да допуснеш<br />слабохарактерността<br />на усещането<br />че си възможен<br />в зейналата пропаст<br />с остатъчен вкус<br />на сдъвкана мокрица<br />не смея да кажа<br />гол охлюв <br />заради сока му<br />от хладен ужас<br />на констатацията<br />че вече не съществуваш<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------<br /></span><br />за пореден път<br /><br />слънцето е<br />закъсняло<br /><br />убиват го минутите<br />по малко<br /><br />под дърветата<br />деца<br />тичат между писъци<br />и сенки<br /><br />сенките<br />се издължават<br /><br />в задавена<br />от кръвоносни<br />съдове<br />прозрачност<br />зениците му<br />постепенно<br />изсветляват<br /><br />и не виждаш<br />че брега<br />се приближава<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------</span><br /><br />дъхът на нощта<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>still life в ребрата<br /></em><br />застива в костите ти<br />и заседналата<br />в гърлото ми буца<br />е света<br />на зле прикритата<br />враждебност<br />с отдалечаващите се<br />зеници<br />на докосване<br />което се събира<br />в безразсъдни принципи<br />и късове небе<br />полепнало по тротоара<br />на мълчанието ти<br />и нанизите гласове<br />в самоунищожителното<br />разлюляване<br />на отдавнашни места<br /><br />през поклащащите се врати<br />светкавици изтръгват<br />лирите<br /><br />приемствеността<br />трогателно изтича<br />в елементите<br />на златното сечение<br /><br />нещата са очи<br />за фоновия шум и<br /><br />ще се чувстваш ли комфортно<br />в уравнение<br />с цената на горчиво злато<br /><br /><em><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------</span></em><br />а ти където си<br /><br />харизматичност<br />зад хоризонта на събитията<br /><br />с всяка искреност от дати<br />и некоректност в изказа<br /><br />с недостиг на повърхности<br />виждам как проблясваш<br /><br />с оптиката на горчива зима<br />защото все те няма<br /><br />представям си че си небе<br />когато сме се срещали<br /><br />и едва ли ще ти е достатъчно<br />да си там където съм </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-8986394983767770030?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-54693226889410658022008-02-03T06:39:00.000-08:002008-02-03T06:44:54.398-08:00<span style="font-family:verdana;">принадлежност<br /><br />бреговете ти<br />преливат от съмнения<br /><br />съгласили се<br />съдбите на<br /><br />непростими залези<br />да се разливат<br /><br />в светлини<br />от влажни вечери<br /><br />пияните от пролет<br />дъждове събрали<br /><br />и звън на счупено<br />стъкло<br /><br />в пространството<br />на съпротивата ти<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------------</span><br /><br />в паралелно състояние<br /><br />все нещо не достига за темпото<br /><br />в повече от областите<br />на порастване<br /><br />през капките на малките неща<br />прозира океанът<br /><br />и вътрешната толерантност<br />на правилата се заплита<br /><br />в недостатъчната<br />информация да промениш<br /><br />в натрупване на образи<br />уязвимостта на времето<br /><br />когато в елементите на имиджа<br />морето е история<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------------</span><br /><br />тя няма глас<br /><br />аз не казвам че<br />омразата има шанс<br /><br />да има правилата<br />но не му е времето<br /><br />и е сигурно че могат<br />полюсите<br /><br />да променят изписването<br />на онзи текст<br /><br />а чашата да се напълни<br />с нищета –<br /><br />подаръци не само от<br />данайците<br /><br />и създадени места<br />от подозрения<br /><br />наполовина пълни<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------<br /></span><br />тази нощ<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>“защо ли мъртвите<br /> все се преструват”</em><br /><br />луната е топла и сочна и жива<br />и искам да видя цвета на кръвта и<br />а как я обичам<br />протягам ръка<br />поряза ме облако къде се провираш<br />строших го в пeрваза<br /><br />а първата глътка горчиво тръпчива<br />омайва ме леко по вените тича<br /><br />и моите мисли пиршество припознали<br />с криле като прилепи мрак навяват<br />и накръжават<br /><br />а тя тихо и меко все още пулсира<br />кротичко хлипа<br />съвсем пребледнява<br />и моля за милост<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5469322688941065802?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-14429010382751414792008-02-03T06:34:00.000-08:002008-02-03T06:38:01.990-08:00<span style="font-family:verdana;">не зная как да нарека<br /><br />това което не може да се<br />обобщи<br /><br />пълзя по склона на деня<br />и непрегъваните колене<br /><br />не искат<br />да бъдат правило<br /><br />в една държава<br />на пропуснати контакти<br /><br />дали защото не посмях<br />поне един<br /><br />еднопосочен полет<br />отколкото да прекалявам<br /><br />когато зная<br />че не си единствена<br /><br />когато границата е<br />докосване на тишината<br /><br />и само волята ни определя<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------<br /></span><br />все някога<br /><br />ще промениш гласа си<br /><br />на цената<br />на един следобед<br /><br />избледнява в недоверие<br /><br />съотношението светлина<br />по края му<br /><br />и увлечени да стигнем<br />надалече<br /><br />видях как дните<br />ще започват<br /><br />все така в началото<br />изречени<br /><br />ще тлеят като изгорели<br />спомени<br /><br />а необятните пространства<br />се тълпят<br /><br />доколкото те извървях<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------</span><br /><br />стой до мен<br /><br />с непрекъснатото<br />непозната<br /><br />в презрение не свиквай<br />мисълта си<br /><br />да казват за височините<br />си луна<br /><br />приели грижата<br />да се завърнем<br /><br />и приближавам<br />начина да имаш<br /><br />историята на страна<br />като усмивката<br /><br />невъзмутимо с болката<br />минути да събира<br /><br />и да не помня колко<br />ще пристигаш<br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;"><br />---------------------</span><br /><br />встрани от времето<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>“а гласът Му беше<br />като гласа на много<br />води”<br /></em><br />и луната се напълни<br />с кръв<br /><br />и небето се отмести<br /><br />и избързала сълза<br />освети нощта<br /><br />с безнадеждността си<br /><br />пещерата пълна с очи<br />е уста на страха<br /><br />когато<br />никога не свършва</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"><em><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------</span></em><br /><br />или сме били<br /><br />но страхът да се заявиш<br /><br />все се опитвам да го натъпча<br />в наи-тъмното си ъгълче<br /><br />в пещерата пълна с очи<br />готови да се разпълзят<br /><br />и се надвесвам<br />в стъпките на бягството<br /><br />кънтящи в безкрайността<br />на онези следобеди<br /><br />съзрели ужаса в опустелите<br />дълбочини на улиците му<br /><br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-1442901038275141479?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-56982244332439110152008-02-03T06:30:00.000-08:002008-02-03T06:34:18.550-08:00<span style="font-family:verdana;">вълците в гласа ти<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>"сърцето е орган, който<br />не ти помага, когато си в беда"</em><br /><br />извървях<br />неясното значение<br /><br />на всеки стълб<br />и само сянката е твоя<br /><br />в следите от дъха<br />на зимата<br /><br />в постоянния римейк<br />на гневни паузи<br /><br />и периодичната цикличност<br />на линии<br /><br />с искри от пълнолуние<br />в косите на<br /><br />преувеличени страхове<br />с характерните черти<br /><br />на жертвоприношения<br />които ще звучат<br /><br />покорно и прозрачно<br />ако сме щастливи<br /><br />и чувстваме<br />когато се нуждаем<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------</span><br /><br />плувам в твоите води<br /><br />много лесно можеш да<br />се промениш<br /><br />и дали не си навсякъде<br />защото всъщност не си никъде<br /><br />забравени за миг минутите са<br />тресавището призори<br /><br />стърчат на кичури в тила ти<br />с приглушени отговори<br /><br />трябва ли да знаеш<br />кой си бил<br /><br />разгънат като фраза<br />в целувката на времето<br /><br />не искаш да заспиш<br />в конкретен периметър<br /><br />и с част от биография<br />без някакъв особен сантимент<br /><br />по края на определена мисъл<br />пробягваш невъзможността<br /><br />на краткия си път<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------<br /></span><br />старание<br /><br />е дързостта на паметта<br />да се родее със страстта<br /><br />на отношението<br />към чувството ти за вина<br /><br />когато си си присвоил небето<br />преди да си заслужил<br /><br />място в безкрайността<br />и плътност на следобедите<br /><br />удължили детството<br />като усещане за празник<br /><br />докъдето вечерта пулсира<br />в слепоочията ти<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------<br /></span><br />не мога да съм сигурен<br /><br />когато за пореден път<br />прогледнал<br /><br />не виждам времето<br />неясно да течеш<br /><br />през всеки ден<br />на ламинарните потоци<br /><br />със сенките<br />на клони и листа<br /><br />да набраздяват<br />булеварда на логичното<br /><br />в лицето ти<br />и възрастни цветя<br /><br />да изтъняват<br />до където стига<br /><br />светлината им<br />утъпкана в пътеката<br /><br />на това което<br />бихме искали да бъдем<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------<br /></span><br />не зная дълго ли ще продължим<br /><br />но исках да ви срещна мълчаливи<br />когато вятърът косите ти развявал<br />и погледите се кръстосвали<br />встрани от времето<br />което сме понесли с твърди рамене</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5698224433243911015?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-49006426831746185752008-02-03T06:25:00.000-08:002008-02-03T06:29:52.840-08:00<span style="font-family:verdana;">наполовина пълна амфора<br /><br />невинност ли е непохватността<br />с която<br />разстоянието<br />пробожда хоризонта<br /><br />снизходителни<br />в пренебрежението си<br /><br />потъват твърдите води<br /><br />с мълчивото<br />съхранило в мислите си<br />един ли само<br />слалом между погледи<br /><br />по жаравата от ириси<br /><br />или пътя на съчувствието е<br />в коловози от замръзнали реки<br /><br />прехвърлят мостове<br />по гърбовете им безкрили ветрове<br /><br />и колко дълго ще се задържиш в очите<br />на мигриращите жерави<br /><br />дори да си готов да промениш лицето си<br /><br />пак ще преглъщаш страници от страховете<br /><br />за времето когато обитаваш поредната реалност<br /><br />паралелна<br />на разположилите се по него недействителности<br /><br />когато чашата без дъно<br /><br />е психологическата пауза на прецедента<br /><br />и информативност<br />за феноменалната и гузност<br /><br />с отговорността<br />на независимостите си<br /><br />и въноломи поносимост<br /><br />светът е<br />в шепите ми<br />колебливо<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------<br /></span><br />другата половина<br /><br />или something special<br /><br />не уча думите<br />защото<br />все някой ми ги дава<br /><br />рано е<br />нагоре да се качват<br /><br />като тирани<br />да ядат месо<br /><br />от рибите да поумняват<br /><br />да са алтернатива на света<br /><br />любим когато са досадни<br /><br />необяснимо как започват<br /><br />и е трудно да говориш<br /><br />ако не са добро решение<br /><br />като трофейовете<br />няма смисъл<br /><br />да ги убеждаваш<br /></span><br /><span style="font-family:verdana;">и не трябва<br />да се обясняват<br /><br />защото<br />те ще ни извикат<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-4900642683174618575?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-27035435068939678072008-02-03T05:38:00.000-08:002008-02-03T05:53:15.773-08:00<span style="font-family:verdana;"><br />зелената ми кръв изтича<br /><br />в недоумението<br />да се подчиниш<br /><br />тъй дълго чаках<br />слънцето да се завърне<br /><br />в минутите изгубили ума си<br /><br />по жълтите цветя<br />и по джакомо бала<br /><br />и куче на верижка<br /><br />и фрактокумулуси<br /><br />забравени за четири посоки<br /><br />захвърлих смисъла<br /><br />в плитчина<br />която не харесвам<br /><br />и мълча нащърбената<br />идентичност<br /><br />защото ще се разкрещя</span><br /><span style="font-family:Verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-2703543506893967807?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-62362082893060183422008-02-03T05:12:00.000-08:002008-02-03T05:27:39.627-08:00<span style="font-family:verdana;">тревите<br /><br />с пресъхнали очи<br />от южен вятър<br /><br />и бялото на тишината<br />прегъват хоризонта<br /><br />в арки<br />от крака на паяк<br /><br />черупка на метафоричността<br />придвижва тялото си<br /><br />по правилата<br />на съучастието<br /><br />напомня ни<br />че сме зависими<br /><br />за много<br />кратко време<br /><br />или завинаги<br />с пречупения си гръбнак<br /><br />усещаш<br />целия централен кораб<br /><br />до опушената атмосфера<br />и разстоянието<br /><br />да се влачиш<br />след привидността му<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------<br /></span><br />нищо не е като да очакваш<br /><br />необяснимото все някога<br />ще ти принадлежи<br /><br />промъква се от дълбините<br />на чувството за преходност<br /><br />стича се по часовете<br />от безсъзнание<br /><br />като надежда обезсилила<br />заразените със безпокойство<br /><br />монолози<br />и стремежа да се потопиш<br /><br />в зениците на времето<br />прашни като мислите<br /><br />на северните ветрове<br />и мъртви като есенни листа<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------<br /></span><br />да прекратиш утрешния ден<br /><br />колко ли живеят обезличените<br />в присъствието ти образи<br /><br />приютили желанието да си белег<br />плуват в отчуждеността на твоя глас<br /><br />споделените жестокости<br />на власт и подчинение<br /><br />и продължителни присъствия<br />в контакти на учтиво незачитане<br /><br />и кръгове от размисъл и гърбове<br />пред декларираната отчужденост<br /><br />на притежателите на самотни мигове<br />внезапни като двойните звезди<br /><br />не можем в бъдещето<br />да се върнем заедно<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------</span><br /><br />надеждата се наслоява в задушевност<br /><br />поискаш ли да прекратиш процеса<br /><br />разположен в полуздрача<br />на необходимия ракурс на времето<br /><br />не искам да се връщаш<br /><br />подслонен в сянката на това което<br />ни се случва на ръба ще се крепя<br /><br />намираш че си примирена<br />от тук до вероятността на пътя<br /><br />нокти имам ли<br /><br />с внезапна двойственост<br />старанието ми прелива<br /><br />в дълбоката неправдоподобност на нали<br /><br />пред мен сега в обезглавени мисли<br />брегът стои и времето изгребва<br /><br />лице в лице с нерадостната елегантност<br />да го следваш<br /><br />толкова голяма ли е храбростта на<br />непрекъснато целуваната чаша<br /><br />стъкло от погледите надживели хоризонта<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------------------<br /></span><br />радикални решения закодират името ти<br /><br />в ръцете на нищо не подозиращата нравственост<br /><br />прегърбена под тежестта на суеверието<br />порозовява захвърленият в утрото и имунитет<br /><br />макар и бавно емоцията надделява<br />и пътят и пулсира в слепоочията на вселената<br /><br />слаби тетива на спорна независимост<br />склонен да не ги споделяш<br /><br />ослепелите мечти да бъдат част от наказанието<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------------</span><br /><br />животът е мост<br />над реките от думи<br />минават дните<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------</span><br /><br />изход<br /><br />еднаквото<br />не е сантименталност<br /><br />нито пък<br />алтернатива<br />на стремежите<br />разядени<br />в повторяемостта<br />на неоправданото<br /><br />показват настоятелност<br />в неподходящия<br />мащаб<br />на цикличността си<br /><br />можеш да си субективен<br /><br />и да подреждаш<br />думите<br />на всеки ден<br />в отношението си към<br />с нищо<br />неаргументирана<br />несигурност<br /><br />наследникът<br />на тъничко небе<br />от тишина и<br /><br />чак сега си спомням<br />как балансира<br />по острието светлина<br />мисълта<br />осеяна<br />с кратерите<br />на заблудили се<br />приятелства<br /><br />и изсушава<br />влагата в очите<br />на присънила ти се<br />благословия<br /><br />доказателството<br />че не можеш<br />да променяш нищетата си<br /><br />да подмениш дълга си<br /><br />да си столица на<br />неудовлетвореността<br /><br />макар че<br /><br />приливът и ще залива<br />високите етажи<br />на случващото се<br /><br />отразени в суетата<br />на разбягващи се<br />без посока<br />остатъци от толерантност<br /><br />какъвто ще е<br />резултатът<br />от изразходвалите се<br />причини<br /><br />няма да се разширяват<br />кръговете им<br /><br />дори да съществуват<br /><br />по повърхността му<br />някакви петна<br /><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-6236208289306018342?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-69676377725103206852008-02-03T04:57:00.000-08:002008-02-03T05:03:28.920-08:00<span style="font-family:verdana;">нещата от нощта<br /><br />са ръце от светлина<br /><br />разпилели белите листа на </span><br /><span style="font-family:verdana;">айсберги от тишина<br /><br />мисълта докоснала<br />устните на целомъдрието<br /><br />нежност<br />вкусила кръвта на времето<br /><br />спомените на безоблачно небе<br />притеснено от височините си<br /><br />парадоксално<br />симптомите се усмихват<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------</span><br /><br />тинейджъри<br /><br /> "<em>аз бях лош"</em><br /><br />достойните<br />с криле от придошли води<br /><br />като улиците тичат<br />по ръба на очевидното<br /><br />с премръзнали ръце<br />изтръгват луничавото небе<br /><br />от прегръдките<br />на коравосърдечен вятър<br /><br />като белези заздравяват<br />в жълтите очи на вечерта<br /></span><br /><span style="font-family:verdana;">оцелелите<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------</span></span><br /><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;"><br /></span>нощта е улица за светлини<br /><br />обрасла<br />в срамежливи<br />предпоставки<br /><br />обронили глави<br />върху раменете<br />на дъждовна<br />облачна система<br /><br />тъгата си<br />разпространяват<br />в нимбустратуси<br /><br />въпреки<br />каквито<br />е заложено<br />в стремежите<br />постановени<br />за спасителни<br /><br />до обикновената<br />нецензурност<br />да<br />нямат край<br /><br />това което<br />свършва в устните<br />попили<br />половин небе<br /><br />да се любуват<br />на очебийното<br />разсейване<br /><br />заложено<br />в надеждността<br />да си последен</span><br /><span style="font-family:Verdana;"></span><br /><span style="font-family:Verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-6967637772510320685?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-82181821485693238342008-02-03T04:53:00.000-08:002008-02-03T04:56:08.554-08:00понякога<br /><br />усещаш стъпките<br />на тишината<br />като залъци<br />от самота<br />да дращят<br />да присядат<br />да злепоставят<br />спомените<br />ти<br />с една безмълвност<br />над която<br />люляци<br />са се надвесили<br />и много делници<br />понякога горещи<br />от пристрастия<br />и нежност<br />и дъждове<br />пристъпват<br />с одата<br />на радостта<br />в лукавата усмивка<br />на промяната<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------<br /></span><br />данайци<br /><br />крадци на време<br />са оръженосците<br />им<br />техни са<br />преситените<br />вечери<br />и влюбените<br />гласове<br />каквито са<br />егоцентрични<br />със самочувствие<br />събирано<br />от сънища<br />и нежелания<br />и дъждове<br />и метафизични<br />синини<br />наслушали се<br />на експромти<br />за щурци<br />свенливо се усмихват<br />в опита си<br />да любезничат<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-------------------<br /></span><br />зелено небе<br /><br />в паяжина<br />от бръчки<br />са уловени<br />очите му<br />с първата звезда<br />над покривите<br />соларизирали<br />и пориви<br />и принципи<br />в изомрудено<br />небитие<br /><span style="color:#c0c0c0;"><br />------------------</span><br /><br />денят<br /><br />“отговорността е в основата<br />на всяка свобода”<br /><br />проблясва<br />като нож<br />в умората си<br />на разсъхнал се<br />аквариум<br />все<br />недостатъчен<br />когато свраки<br />обитават<br />часовниците<br />на Рене Магрит<br />и връзват<br />времето<br />на възли<br />в скърцащите<br />сухожилия<br />на порива<br />потърсил<br />в погледа<br />на тъмните звезди<br />път<br />целунат от мига<br />със вечност<br /><br />колкото и<br />трезви да сме<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------<br /></span><br />защо ли<br /><br />отсреща<br />хълмовете<br />зеленеят<br /><br />владетели на<br />безпристрастност<br />на несигурност<br />и огорчение<br /><br />редувано<br />с албедото<br />раирано<br />от гласовете<br />на хиляди луни<br /><br />когато в нечие<br />присъствие<br />притихват<br />ветровете<br /><br />когато искат<br />да крещят<br />копнежите<br />приели в себе си<br />нощта<br />на утрото<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------<br /></span><br />едва ли<br /><br />някой може<br />да предотврати<br />задълженията ти<br /><br />и щяха да блестят<br />с невинността<br />на непринудени<br />усмивки<br /><br />ритуалите<br /><br />в светлина<br />обречена на<br />съвършенството<br />си<br /><br />като бедствие<br />приковава<br />настоящето<br />в най-неотложното<br /><br />да си причиниш<br />взаимност<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------<br /></span><br />можеш<br /><br />да се потопиш<br />в апокалиптични образи<br /><br />предизвикани<br />от споменаването<br /><br />на онзи ден и час<br /><br />които рано или късно<br />ще те притежават<br /><br />защото времето е същото<br />и трябва да си буден<br /><br />когато утрото започва<br />с пълнолуние<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-8218182148569323834?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-84959833916560450622008-02-03T04:47:00.000-08:002008-02-03T04:52:41.087-08:00за цял живот<br /><br /><em>“в очите на мнозина валеше сняг и </em><br /><em>с чувството на ужас си педставяхме страната </em><br /><em>в която нощем сънищата изкипяват”<br /><br /></em>застиваш<br />на едно место<br /><br />с аура<br />от кадифе<br />маркираш<br />територия<br /><br />и повелителната<br />интонация<br />със сигурност<br />ще разпилява<br />косите си<br />от корените<br />на растения<br />и светлини<br />и сгради<br /><br />нали земята си е<br />вечна болка<br /><br />заваля<br /><br />не можеш<br />да излъжеш<br />дните<br />са<br />като снежинките<br />подгонени<br />от северния<br />вятър<br /><br />студено е<br /><br />а някой рови<br />в кофите<br />с боклук<br />отсреща<br /><br />и побелява<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------<br /></span><br />недовършени събития<br /><br />“<em>ще скрием ли следите които сме оставили<br />пътуваме през вътрешните си прегради през паяжината<br />от тишина<br />гнезда от мръзнещи капчуци в душите като зима свила”</em><br /><br />снежинките<br />са мънички<br />и непокорни<br />любопитни са<br />не бързат<br />да настигнат<br />зимата<br />нали ще се превърнат<br />в недомлъвки<br /><br />в неаполитанско<br />жълто<br />посоката събужда<br />силуетите<br />на премълчавани<br />неща<br /><br />и щеше<br />да е адекватна<br /><br />ако не беше<br />толкова безплътна<br />архитектониката и<br />от светлини<br />и голи клони<br /><br />не влизам там<br /><br />нарушено<br />равновесието<br />натежава<br />от гъсеници<br />и пеперуди<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------<br /></span><br />звук<br /><br />пожълтелите<br />от есенни листа<br />следобеди<br />протягат сенките<br />на изтънели страхове<br />и кошмарите<br />се свиват<br />до вибрациите<br />на един единствен<br />звук<br />какъвто<br />все се давиш<br />в огледалото<br />от гласове<br />намачкани и постепенни<br /><br />да беше чул<br />годините<br />от непремислени контакти<br />сега неразлечими<br />от досадата<br />която<br />като разядена душа<br />отеква<br />в олющените<br />от вторачване<br />стени<br /><br />/на циклопите едва ли<br />ще им провърви/<br /><br />и като вихрушка<br />вдига прах<br />сънят<br />в десния ти лоб<br />е в синини<br /><br />и всякакви<br />неравноделности<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------</span><br /><br />какво беше това<br /><br />пламък<br />или просто замърсяване<br />в усещането<br />за преходност<br /><br />колебливо сияние<br />което изгрява<br />като историческа<br />форма<br />на събитието<br /><br />премесването<br /><br />какво означава това<br /><br />идентификация<br />само процес<br />на горене<br />или<br />може би религия<br />която се нуждае<br />от осъвременяване<br /><br />има неща<br />които искам да правя<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------<br /></span><br />дали е абсурдно<br /><br />странни птици<br />кръжим около теб<br />макар<br />и в паралелни светове<br />някои<br />се състезават<br />изгубени<br />в отдалечаващите<br />ти се стъпки<br />не споря<br />удивен и малко<br />гладен<br />в мътилката от перспективи<br />прозирам във гласа ти<br />и мисля<br />че си придошла<br />отколкото<br />да бързаш<br />не могат<br />да се поберат<br />в очите ми<br />признавам<br />поредното желание<br />недоизречена усмивка<br />зад гърба си<br />оставила<br />нещата<br />да се разлетят<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------</span><br /><br />не е абсурдно<br /><br />кръжа около теб<br />понякога<br />залутан<br />в отдалечаващите<br />ти се стъпки<br /><br />паралелни<br /><br />каквито<br />мъртви перспективи<br />пролазват<br />и в гласа ти<br /><br />мисля<br />че си придошла<br />отколкото да бързаш<br />накъдето<br />произтичаш<br /><br />недоизказаност<br /><br />предпоставила<br />нещата<br /><br />никога не се променят<br /><br />не мога да се побера<br />в очите ти<br /><br />и няма как<br />да ми отнемеш<br />болката<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------<br /></span><br />временни изображения<br /><br />като<br />едноръки мисли<br />разтягат<br />изгубили се<br />в израженията си<br />лица<br /><br />користни усмивки<br /><br />разпростират<br />залезите си<br />в утъпкани пътеки<br />през страни<br />и царства<br />забравили се<br />в нега<br />по даровете<br />на данайците<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------<br /></span><br />желания<br /><br />не ни отминават<br />дъждовете<br /><br />протягат<br />посинелите длани<br />на мислите си<br /><br />в безсъница набъбнали<br /><br />късат от егоизма<br />възможност<br />за себедоказване<br /><br />с отразените<br />недостатъци<br />на слепи птици<br /><br />пресипнали от синини<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-8495983391656045062?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-57423762551866495052008-02-03T04:44:00.000-08:002008-02-03T04:47:02.506-08:00<span style="font-family:verdana;">отвъд<br /><br />в копнеж от утринна прохлада<br />догаря есенният вятър<br /><br />и стегнатите в обръч<br />хищни спомени<br /><br />постепенно натежават<br />във клепачите<br /><br />пулсиращи от звездни срутища<br />убежища за уморени звездолети<br /><br />набъбнали в пресипнала<br />безсъница<br /><br />с надеждата на произвола<br />посоката обрамчват със напътствия<br /><br />защото се срахуваше<br />от посрещачите<br /><br />изтръпнала от заседяването<br />безизходността е навик<br /><br />и във внезапен лай<br />разцъфтява тишината<br /><br />каквито са си непрогледни<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-5742376255186649505?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-17925173891769767162008-02-03T04:40:00.000-08:002008-02-03T04:44:17.409-08:00<span style="font-family:verdana;">какво от това че<br /><br /><em>”той беше най-нищожният в </em></span><br /><em><span style="font-family:verdana;">пещерата от мрак, </span></em><br /><em><span style="font-family:verdana;">която нощта пълнеше<br />със сталактитите на тишината”</span></em><br /><em><span style="font-family:verdana;">Патрик Уайт</span></em><br /><em></em><br /><span style="font-family:verdana;">разлетелите се<br />като птици<br />ръце<br />изтъняват<br />в халото<br />на останалите<br />без посока<br />часове<br />пречупили<br />луната<br />в сезон<br />от недостатъци<br /><br />залитат<br />в неспокойствието<br /><br />без звезди<br /><br />бледи<br />като<br />разлетели се<br />във всякакви<br />посоки<br />ръце<br />с лица<br />на птици<br />предупреждаваме<br />ви<br />да не идват<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------<br /></span><br />каквото и да значи<br /><br />тънка като <br />розово петно<br />луната<br />всъщност<br />се е преоблякла<br />в халото<br />от часове<br /><br />бледи<br />като<br />разлетели се<br />във всякакви<br />посоки<br />ръце<br />с лица<br />на птици<br /><br />избледняват<br />на разсъмване<br /><br />гълъб се разхожда<br />под дърветата<br /><br />тревата<br />е прошарена<br /><br />а свраките<br />се правят<br />на кълвачи<br />докато<br />слънцето<br />се мъчи<br />да прокрадне<br />есенната си<br />умора<br /><br />по обед<br />вече се смрачава<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------</span><br /><br />зад гърба ти<br /><br />с по някой лист<br />като сълза<br />дърветата<br />оплакват<br />заплелия се<br />в клоните им<br />вятър<br /><br />врабците<br />заговорничат<br />със зимата<br /><br />а гълъбите<br />се разхождат<br />в късогледите<br />очи<br />на всичкото<br />това<br />предначертание<br /><br />безогледно<br />като<br />институция<br />облечена<br />в пусти<br />коридори<br />които<br />ти се струва<br />че си<br />преминавал<br />в разсеяната<br />светлина<br />на утрото<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------<br /></span><br />и какво от това<br /><br />от падащи<br />звезди<br />остават само<br />пожелания<br /><br />възкръснали<br />в сбъдването им<br />дърветата<br />играят<br />футбол<br /><br />пореден пирует<br />на балерината<br />със черни<br />ръкавици<br />и пак му вкарват<br />гол<br /><br />гълъбите<br />си кротуват<br /><br />денят<br />се упражнява<br />да клечи<br />във странни<br />пози<br /><br />дърветата<br />играят футбол<br />и се сбиха<br /><br />а часовете<br />пак те задминават<br />каквото<br />и значение<br />да имат<br /><br />отегченото<br />замислено<br />загрижено<br />предупреждаваха<br />ви<br />да не идват<br /><br />после<br />ще се разотидат<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-1792517389176976716?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-20942181144248390512008-02-03T04:36:00.000-08:002008-02-03T04:39:17.325-08:00<span style="font-family:verdana;">надолу по реката<br /><br />толкова<br />губене на време<br />си е<br />убийството<br />да се опитваш<br />да преглъщаш<br />онази част<br />от егото си<br />която<br />припознавах<br />в редицата от гърбове<br />и голи клони<br /><br />изгубена в сфуматото<br />далечина<br /><br />с вкус<br />на дим<br />неискреност<br />и куртоазия<br /><br />пак отбягвам<br />погледа ти<br />и разговарям<br />с дланите си<br />от корони<br />светлини<br />и светлосенки<br />и запалени листа<br /><br />привечер е<br /><br />захладнява<br />есенният ден<br />в хилядолетните<br />ти<br />котешки<br />очи<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------</span><br /><br />погледни назад с добронамереност<br /><br />когато<br /><br />с диагноза<br />за посредственост<br />пробягва<br />в погледа ти<br />накуцващата<br />привечер<br /><br />каквато<br />куртоазност<br />е компетентността<br />на застиналите<br />лаконично<br />като усмивка<br />без очи<br />категоричности<br /><br />слънчеви<br />от отражения<br /><br />накъдето<br />пак си ги повел<br />вятърните<br />мелници<br /><br />от причинени<br />недостатъци<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-------------<br /></span><br />някога<br /><br />може би<br />сме били клони<br />или струни<br />или прашинки<br />в слънчев<br />лъч<br />или дръзновения<br />затворени<br />в думите<br />успоредни<br />като правите<br />които се пресичат<br />и отдалечават<br />годините<br />със сврачите<br />опашки<br />и слънчевия<br />диск<br />в очите ти<br />с пространствените<br />изменения<br />които<br />се задълбочават<br />в набръчкана<br />несъстоятелност<br />на случващото се<br />едва ли се<br />побира<br />в настоящето<br />на тази<br />сутрин<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-2094218114424839051?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-74116078393859371342008-02-03T04:32:00.000-08:002008-02-03T04:35:37.220-08:00<span style="font-family:verdana;">опитвам се<br /><br />компенсиран<br />с факта<br />че не e за постоянно<br />колкото и объркано<br />да живееш<br />самото раждане е<br />като раздяла<br />и всъщност<br />не върши работа<br />интелектът<br />като средство<br />за търсене<br />на невъзможното<br /><br />опитвам се<br />да махна нещо<br />от косата ти<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------<br /></span><br />не знаех че съм мъртъв<br /><br />глухарчетата побеляха<br />в очакване на полъха<br /><br />тази новина излъчваш<br />с всичките си пори на<br />защрихована отдалеченост<br /><br />и няма край<br /><br />привидното спокойствието<br />на пролетната утрин<br />окъпана в асфалтовите локви<br />и красива<br />с припряната си зрялост<br /><br />задъхвана<br />от неизвестност да си тук<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-------------------------</span><br /><br />страхуваш ли се от жирафи<br /><br />с формулата на едно отсъствие<br />вечерта просмуква<br />болните води на времето<br />и обрамчва<br />с крепостни стени<br />оглозганите си планети<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------</span><br /><br />първични светове<br /><br />и това осъмване е<br />като<br />жертвоприношение<br />остъргало те<br />от полепнали<br />ракообразни<br /><br />като кипариси са<br />източени браздите му<br /><br />любимият ти корпус<br /><br />с лице<br />излъскано до череп<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------<br /></span><br />бяло слънце<br /><br />какво ли е да се родиш без кожа<br />а искаш крилата на птеродактил<br />доколкото<br />стъпките ти пресъхват<br />в лабиринта<br />на онази<br />все така ортодоксална усмивка<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------<br /></span><br />незаети пространства<br /><br />рехавият ъгъл<br />на прелетните гарвани<br />по черната дъска<br />оставя<br />тебеширена следа<br />с кехлибарен вкус<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------</span><br /><br />вертикално време<br /><br />в пролуките<br />от завръщане<br />пак прескачам<br /><br />разтеклото се<br />в далечина<br />бълнуване<br /><br />сухо като лед<br /><br />притежател<br />на бездомни<br />перспективи<br /><br />като забравилите<br />орбитите си<br />минути<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">------------------<br /></span><br />гостоприемство<br /><br />разнообразната му прелест<br />все горчеше<br /><br />и когато видиш повече<br />нещата са различни<br />смела и красива благородна<br /><br />а усмихнати дали сме лицемерни<br /><br />и всичко ли е както си е<br />и ироничният високомерен хумор<br />и по ниското от оптимизма<br />самочувствие<br />дали е заразително<br /><br />и хубавото нещо дето си донесъл<br /><br />да<br />разнообразната му прелест<br />все горчеше<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-7411607839385937134?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-43619329498207123182008-02-03T04:26:00.000-08:002008-02-03T04:32:13.879-08:00звук<br /><br />пожълтелите<br />от есенни листа<br />следобеди<br />протягат сенките<br />на изтънели страхове<br />и кошмарите<br />се свиват<br />до вибрациите<br />на един единствен<br />звук<br />какъвто<br />все се давиш<br />в огледалото<br />от гласове<br />намачкани и постепенни<br /><br />да беше чул<br />годините<br />от непремислени контакти<br />сега неразлечими<br />от досадата<br />която<br />като разядена душа<br />отеква<br />в олющените<br />от вторачване<br />стени<br /><br />/на циклопите едва ли<br />ще им провърви/<br /><br />и като вихрушка<br />вдига прах<br />сънят<br />в десния ми лоб<br />е в синини<br /><br />и всякакви<br />неравноделности<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------<br /></span><br />конкретен случай<br /><br />объркани<br />и непрактично свързани<br />са повтарящите се<br />въпроси<br />обясняващи<br />бездействието<br />с постоянство<br />от извинения<br />които се търсят<br />в компромиси<br />с всяко отношение<br />на собственост<br />дотолкова<br />каквито ти поднасям<br />нещата<br />и никакви<br />сложни думи<br />едва ли<br />ще ни притежават<br />обикновено<br />с някаква предубеденост<br />от завръщания<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------------<br /></span><br />кръгла луна<br /><br />години на отсъствие<br />се наслояват<br />по артериите ти<br /><br />и отегчен<br />се оглеждаш<br />в очите на безпокойството<br />с желания ритъм<br />застинал до теб<br />без да ти подаде ръка<br /><br />не се безпокоиш<br /><br />така е с всяко<br />несъответствие<br /><br />нищо повече<br />от това<br />което си очаквал<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------<br /></span><br />есенни признаци<br /><br />листата пожълтяха<br />и шумят в краката ти<br />очи<br />от всички празници<br />с цвета на<br />утринни коси<br /><br />и по-добре е<br /><br />хълмист от неравноделени тактове<br />/позеленяваш от хълмове/<br />да отплаваш<br /><br />все едно оправдаваш доверие<br /><br />когато всички които знаят<br />са в кръга<br /><br />и рано или късно<br />те посочват<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-----------------<br /></span><br />не исках да се раждам<br /><br />чуплива тишина<br />е твоето присъствие<br />в липсващите<br />образи<br /><br />обличаме се в думи<br /><br />и сякаш<br />друг<br />е изстрадал<br />шепота на онзи миг<br />дето все не иска<br />да спре<br />докато има<br />кой да ни помни<br /><br />танцуваме<br />между всички<br />истини<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------</span><br /><br />навсякъде без следа<br /><br />задлъжнял съм<br />на идващия ден<br />и изтривам<br />силуетите на острови<br />от прецъфтяващи<br />стремежи<br />с мечти за дъжд<br />остарявам в думите<br />за превъплъщението<br />отнесли<br />всичката си топлина<br /><br />които и да си<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------</span><br /><br />разкъсван от съмнения<br /><br />денят потъва в погледите<br />на несбъднати посоки<br />в инерция съсредоточени<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------------</span><br /><br />стъпаловидни като пирамиди<br /><br />очакването ни източва в лъч от<br />концентрирана признателност<br /><br />в полумрака дето го преглъщаме<br />е веронезе<br /><br />с пренебрегнатите намерения<br />на жертвоприносители<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-4361932949820712318?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-480326596450039099.post-18026452365424640682008-02-03T03:42:00.000-08:002008-02-03T03:45:32.171-08:00<span style="font-family:verdana;">стръмни очи<br /><br />като топли силуети<br />древни кораби припламват<br />във вика сподавен<br />на тълпата ничком<br />слънцето в очите си понесла<br />и прехласната<br />в стенанията на щастливите весла<br /><br />топли силуети<br />хълмове отвъд реката<br />на влудяващите сухи ветрове<br />припламват<br />и не знаят немощ стръмните очи<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------</span><br /><br />всеотдайност<br /><br />заравнените<br />хълмисти като равнини<br />съвети<br />са брегове от думи<br /><br />за ветровита младост гребени да бяхме<br /><br />просветлява<br /><br />и всяка мисъл<br />от надежда посивяла<br />в шепоти провлечена<br />и оклюдирала<br />до всеотдайност<br />ще пропуска<br />небосвода<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------<br /></span><br />с дефицит на усещания<br /><br />развълнувай косата си<br />освежаващият и вкус<br />е сух<br />и вездесъщ<br />и когато съм до теб<br />реките се прибират<br />в основателните си<br />причини<br />без да си влияят<br />на връщане<br />крещяха<br />чувах ги<br /><br />не е дарба<br />да си различен<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">-------------------</span><br /><br />значение<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>“вятърът срязваше с бръснач<br />отблясъци от огледаловия храст”</em><br /> <em>Патрик Уайт</em><br /><br />необходимостта от промяна<br />в аналитичните подходи<br />все е нечие влюбване<br />което не боли<br />докато сме млади<br /><br />и логичното<br />консoлидирано<br />в реални мерки<br />и конкретни<br />ангажименти<br /><br />за цели<br />средства<br />и постигане<br />на съдържателните<br />елементи<br /><br />за еманципация<br />в най-обща рамка<br /><br />същинската прозрачност<br />ще е консултирана<br /><br />като дерайлирала комета<br />измества стойностите<br />на спектралния анализ<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------------</span><br /><br />без имунитет<br /><br />толерантното на утрото<br />се промъква<br />покрай розовия<br />спектър<br />от тектоничните разломи<br />на всички<br />твои думи<br />като<br />подвижни пясъци<br />в интервали<br />прецедени<br />от дискретността<br />да имаше права<br />над греховете ми<br />в ситуации<br />на оптимална опитност<br />заради<br />прецедентите<br />да бъдеш<br />разпилявана<br />от трусове<br />на суеверност<br /><br />да ушите ти пламтят<br /><br />и без да носиш<br />отговорност за сезоните<br />са се затворили<br />по стаите си<br />и държиш успехите<br />средно статистически<br />да са възможността<br />да бъдеш<br />относителното<br />онова което у дома е там<br />където е най-лесно<br />да се промениш<br /><br />само ако пожелаеш<br /><br />с нежността<br />на сутрешните преходи<br />системата да е<br />навсякъде<br />като усмивка<br />с оптимистичен<br />суверинитет<br /><br />без да губиш темпото<br /><br />самоотвержено протягам<br />отражателната си способност<br /><br />на официалното<br />погледнали<br />контакти<br /><br />отвъд<br />иззиданите от циклопите стени<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/480326596450039099-1802645236542464068?l=f-ant.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0